Полска книга за срещите с Юда в българската литература през ХХ и XXI век

През 2016 г. на хоризонта на полската българистика се появи монументална монография, която проследява и анализира интерпретациите на библейския Юда в българската литература от началото на XX век до първите десетилетия на XXI век. Изследването на „казуса“ Юда в българската култура не е затворено в самата нея, то е замислено и осъществено от авторката в културологичен план и в широката перспектива на историята на идеите. Реабилитираща една привидно „периферна“ литература, монографията довежда до изводи, валидни за цялата модерна европейска култура.

Авторката Евелина Джевиецка е доктор по културология и магистър по теология, работи към Института по славистика към Полската академия на науките и към Кирило-Методиевския научен център към БАН. Това е втората самостоятелна научна книга на авторката, тематично обвързана с първата, а именно Смъртта на Юда в Библията и в християнската традиция (Śmierć Judasza w Biblii i tradycji chrześcijańskiej, Verbinum, Warszawa, 2012). Със създадената поредица от базисни трудове авторката си завоюва място на специалист със собствена тематична територия.

Заглавието на новата книга, което преведено звучи като Ереста на Юда в (пост)модерната култура, поставя образа на Юда в контекста на еретично-апокрифното и алтернативното в литературата на фона на все по-растящия скепсис и стремежа към преоткриване на духовността. Разгледаните литературни парафрази са третирани като модерни апокрифи и разкриват редица алтернативни версии на библейския персонаж – всяка от тях има своите основания. Книгата е новаторска и приносна в българския изследователски контекст, тя е дар на „погледа отвън“ на авторката, носи духа и традициите на полската теологична и културологична ерудиция. Красноречиво се вписва и в разработеното от Гражина Шват-Гълъбова поле на интерес към еретичните кодове в българската литература и култура с монументалната книга „Haeresis bulgarica“ в българското културно съзнание на XIX и XX век („Haeresis bulgarica“ w bułgarskiej świadomości kulturowej XIX i XX wieku. Warszawa: Slawistyczny Ośrodek Wydawniczy, 2005), с българско издание през 2010 г. (в превод на Вера Деянова). Шват-Гълъбова е и ръководител на дисертацията, която лежи в основата на книгата, а рецензенти са медиевистът Георги Минчев и изследователката преди всичко на съвременната българска литература Целина Юда. Монографията на Джевиецка звучи като продължение на заявения интерес в книгата на Шват-Гълъбова и добавя ново, свое поле. Образува се солиден корпус от базисни трудове.

Написана с респектиращ методологичен инструментариум и следваща строга академична структура, книгата на Евелина Джевиецка показва удивителен максимализъм както по отношение на художествените текстове, така и по отношение на българистичните книги и статии. Българистичната библиография е респектиращо богата, зачетени са максимално гледните точки и изследванията по въпроса, проведен е задълбочен научен диалог.

Образът на Юда е видян в изчерпателна хронологична перспектива от текстове, принадлежащи към литературния канон, перифериите, забравените полета на литературата (много от текстовете са почти незабелязани от българската литературна критика и история) и провокативно-дискусионните й пространства. Постигнат е литературноисторически и философски сюжет, центриран около облика на Тринайсетия, „невъзможния“ апостол, заклеймен в християнската култура като символ на предателството. Казусът на предателството далеч не е единственият казус, който той поставя. Известна е българската историческа чувствителност към темата за предателството, авторката е напълно наясно с нея и отбелязва това още в началото на книгата си. Но това, което Евелина Джевиецка ни показва да видим, е как образът на най-мразения евангелски персонаж, именно с антагонистичните си и дискусионни характеристики, може да бъде маркер в развоя на една национална художествена гносеология. Тя показва как образът на Юда задава неочаквани въпроси и може да кодира екзистенциални и мисловни състояния, художествени поведения, обществени реалности, налагащи своя печат върху твореца и подтикващи го да потърси апокрифната и алтернативната биография на Юда в неотлъчна връзка с тази на свръхгероя на мита и библейско-историческия наратив – Христос. Трябва да отбележим, че интересът към апокрифно-еретичното може да бъде разгледан както като пострефлекс на тоталитарните времена, така и като рожба на постмодерната култура.

Увертюра към разглежданото време е кризисът на класическата християнска традиция, който довежда до новите интерпретации на образа. Образът на Юда е вписан в двойна идейна перспектива. Според първата перспектива поредните му превъплъщения характеризират историческите етапи в развоя на художественото съзнание, неговите търсения, провокации, въпроси и отговори. Втората перспектива е гносеологично-типологична и периодизира еретично-апокрифните етапи в развоя на художественото съзнание. Тя именно е доминираща, проследена в четирите последователни дяла от научния труд – юдеохристиянска, гностична, агностична и неогностична (стигаща до наши дни). Всеки от основните дялове на труда е поделен на глави, представящи аспекти на интерпретацията или нейни фабулни елементи. Всяка от главите е поделена на подглави, разглеждащи конкретни творби с идеен императив, който крие същината на направената литературна парафраза и е отразен в заглавието.

В началото на ХХ век повечето от текстовете, съгласувани с юдеохристиянската традиция, звучат анахронично, като реликти на Средновековието и техните автори са почти забравени. Такива са авторите и творбите, представени в първия дял, озаглавен Предателят на Богочовека – юдеохристиянска традиция (с подглавие Навеки прокълнат и Фалшивият ученик). Въведението в главата Навеки прокълнат пояснява главно релацията модернизъм – православно християнство (в сравнение с релацията модернизъм – католическо християнство). Първата подглава носи заглавие Предопределение и в нея е разгледана творба „напълно непозната за българската култура“ на също толкова непознат автор – това е Любопитен разказ за злодейските и кървави събития за Юда Искариотски на Михаил Ташев от село Момчиловци, публикувана през 1907 г. в Стара Загора, издадена в тираж на небезизвестната печатница „Гутенберг“. В „любопитния разказ“ са проследени злодействата на Юда (братоубийство, едипово оженване за майката, самоубийство). Към наратива са добавени показателните фрагменти Поучение от приказката, Природата побеждава науката и Драги читателю. Джевиецка обследва изворите на творбата и вижда в нея три интерпретативни пласта – средновековен, фолклорен и просвещенски. Не по-известна е и следващата, може би единствена за автора си творба – драмата Юда на Пенчо Радков, представена във Велико Търново през 1926 г. Нейният анализ е озаглавен Отхвърлянето и проследява как евангелският сюжет престава да бъде ортодоксален и е употребен за целите на комунистическия светоглед – материалистичен и моралистичен. Не е запомнен и сборникът Юда на Йордан Попилиев (1930). Главата Фалшивият ученик започва с един също „забравен автор“ – Христо Казанджиев, и с казуса на съмнението и модернистичната самота, които започва да олицетворява Юда от едноименния разказ. Постепенно образът на Юда започва да обраства с все повече модерно-индивидуалистични и бунтарски значения и се превръща в призованата от модернизма сянка на съмнението, бунта, самотата, изкушението. Образът на ереста на Юда се оказва израз на вечно обновяващата се нужда от алтернатива, пораждаща се на равнището на социалното и творческото.

Юда постепенно започва да променя каноничния си образ и да се превръща в изкусител, ревнив любовник, бунтар, провокатор и мислител. Оказва се, че именно тези интерпретации на образа принадлежат към перото на автори, останали в канона и традицията. Сред тях са Николай Райнов, Петко Тодоров, Емилиян Станев. Краят на ХХ век представя „човека, затворен в света“, който отново попада на пътя към гностическата традиция, този път „неогностична“. Авторката разглежда гностичното в плана на историята на идеите, като мирогледна парадигма, която се характеризира с чувство за детерминизъм и омраза към света/материята. В рамките на неогностичното тези чувства се реализират в един иманентен свят, почти еднопланов, загубил другото си измерение (трансцендентното). Пътищата за бягство към духовното/нематериалното/трансцендентното са пресечени.

Между песимизма и оптимизма се ражда т.нар. „нова духовност“, разбирана като алтернатива спрямо религията, която бива отъждествена с институцията, доктрината, ритуала. Ориентирана към индивидуално-субективния опит, тя издава известно прагматизиране, т.е. бива съобразена с конкретния човек, с неговите емоционални и смислотворчески нужди „тук и сега“. Изразява се в отказ от вярата в трансценденцията, завръщане към пантеистичните тенденции, интерес към потенциала на съзнанието, връзка с окултизма и магията и негативно отношение към традиционно разбираните идеи на прогреса“ (с. 256).

Светът на модерния плурализъм е свят на умножения избор и на „универсализация на ереста“ (според изходната за авторката теза на Питър Бъргър). Но преобладаването на неогностичното в плана на идеите показва, че в условията на модерността има опасност от свеждане на екзистенциалната ситуация към един „избор“ – този на Юда (т.е. на отрицанието). Такъв Юда се самодетерминира. Казусът на Юда или ереста на Юда могат да бъдат разбирани като „изборът на Юда“, в съгласие с приложеното от авторката значение на думата, която в гръцката си етимология значи „избор“.

Сред разглежданите най-нови автори са Огнян Бояджиев, Стефан Цанев, Веселин Стоянов, Христо Стоянов, а императивите са Жажда, Носталгия, Небитие, Кръговрат, Завръщане. Разглеждайки в заключение книгите на Филип Димитров („Светлина на човеци“) и Теодора Димова („Марма, Мириам“) като „симптоматични текстове“, авторката прави опит да отключи нова перспектива за изследване на казуса, видяна като „блага вест“ за раждане на нови избори, разчупващи неогностичното. В света на Димова пространството между Бога и човека е изпълнено не с бягство (Макс Пикар), а с възможности и носи позитивно послание.

Книгата на Евелина Джевиецка е повод за дискусия, в която могат да участват много гласове. Тя заслужава оживено представяне в средите на най-новата българистика и превод на български, което от сърце й пожелаваме.

МАРГРЕТА ГРИГОРОВА

Евелина Джевиецка, „Ереста на Юда в (пост)модерната култура. Изследване на казуса“ (Ewelina Drzewiecka, Herezja Judasza w kulturze (po)nowoczesnej. Studium przypadku, Universitas, Kraków, 2016)