Балканският човек

timthumb.phpПреди да пристъпя към представянето на тази уникална книга, държа да отбележа, че нейният автор освен дипломиран историк е и поет, един от моите любими поети, отличен стилист и интерпретатор, разчитащ главно на рационалната обработка на сетивните възприятия. Неговата поетична книга „Сияe” беше удостоена с годишната награда на Сдружение на български писатели, стана широко популярна в литературните среди и знам дори, че някои млади поети са я приели като ориентир за своята поезия.
Повечето наши писатели, завършили различни научни дисциплини, са се отказали от професиите си заради литературните си интереси. Изключение правят Вера Мутафчиева и моят приятел Йордан Велчев. А сега само Велчев. Не познавам друг човек като него, който да се отнася с такава себеотдаденост и одухотворена чувствителност към своята научна работа. Във всичките ни телефонни общувания  научавах до коя страница е стигнал, какво ново е изнамерил,  какво го е впечатлило в проточени живописни подробности и разбирах, че дори  и в обхвата на разговора ни се е запилял някъде из вековете, примерно в 1404 година, и разплита враждата между Сюлейман челеби и Муса, и намирах съвсем за излишно да го занимавам с днешните ни тегоби…
Талантът и прецизният поглед на автора проличава още в избора на мотото на книгата – тези  нажежени четири реда на Чоран, които твърдят, че усещанато на човек при стъпването му на Балканите е като пропадане, възхитително пропадане – като бездна.
Ние, които живеем тук, на този назъбено изразен на картата полуостров, с притиснатите една в друга 11 държавици със своите множества етноси, езици и религии като ту затаен, ту разразен вулкан от страсти и междуособици, можем да си представим преживяването на автора, издирващ къс по къс и съставящ живота и света на балканския човек през рояците събития на цели три века.
Главният обект на книгата е любимият му Пловдив. Градът, който дълго удържа пристъпа на многобройната Лала-Шахинова войска. И само случайно откритият и прекъснат водопровод край село Марково според легендата заставя града да отвори крепостните си порти. И магията на азиатския свят със зрелищата и акустиката на джамиите, хановете и чаршиите, с порядките, нравите и законите си да завладее и промени цялостния облик на града. И на все по-смаляващата и притулваща се българска общност за упование да останат само езикът и вярата, сукманите и потурите, та някои по-любопитни пътешественици да я забележат и отчетат различността й.
В структурата и духа на тази извънредно любопитна книга се усеща нещо от похватите и атмосферата на Монтеновите опити. Това плътно коментиране на текстове. Но ако при Монтен се коментират главно цитати, тук коментарът обсъжда един  широк обхват от издирени и умело аранжирани  пътеписи, хроники, легенди и животописи. Старателната или по-скоро вникваща авторова намеса не се задоволява с един-единствен поглед върху нещата. В пространството на общия коментар се вместват и други, още и още коментари, с различни гледни точки и текстът става все по-спектърен и увличащ. И читателят усеща не само атмосферата на този прелюбопитен текст, но и осезаемото преживяване на автора. В интерес на истината този новаторски подход на книгата изцяло променя доминиращата представа за историческото четиво с неговата традиционна лексика, установена терминология и сухо визирани факти. Без да губи нищо от научната си стойност, тя се чете с абсолютното усещане за роман, пълнокръвен роман, съпричастен, макар и в друг жанр, но със същото достойнство за балканските безпокойства на Андрич, Казандзакис или Кадаре. Тя е феноменален сбор от непрекъснато възникващи описания на ожесточени битки или умиротворено битие, на умело щрихирани портрети  на султани, европейски държавници, дипломати, свещеници, видни и забравени с времето писатели, хронисти и пътешественици; на внезапни отскоци до Египет, Венеция и най-различни точки на тогавашния познаваем свят, с които балканският човек е контактувал; на любопитни въведения в колоритно оживени интериори на сараи, дюкяни, занаятчийски работилници, хареми и хамами; на афектираната шарения  и щедрото изобилие на пазарища, с такива невероятни подробности, че щем не щем, ставаме наясно дори с точните цени на брашното, ориза, зехтина, шарана и халвата през 1548 година…
И за още по-осезаемото възприемане на книгата са въведени множество графични изображения, гравюри, миниатюри, рисунки, орнаменти, проспекти и карти на градове и местности, отпечатъци на монети, шрифтове, символни знаци и дори модел на робот отпреди 900 години, дело на великия механик Ал-Джазири, автор на „Трактат за автоматите”, изобретател на механизирани часовници  и фигури на музиканти, биещи  барабани или птици, пускащи ритмично камъни върху чинели и пр., и пр.
Не може да не се замислим и за процеса на издирването, обмислянето, написването, аранжирането, на всичко казано под черта, на безбройните страници с бележки в края на книгата, на целия този гигантски съзидателен труд.
Не трябва да забравим и благодарността си за перфектно изработената книга на издателство Жанет-45, което в момента за литературата ни е по-значимо от Министерството на културата и от всяка друга важна за  културата ни институция.
А на автора какво да кажа – освен дълбок поклон!

Иван Теофилов

Думи от представянето на „Балканският човек XIV-ХVII век – Истории в седем книги”, т. 1, ИК „Жанет 45“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s