Сега ти си Язон, а ти си Медея

Александра Гочева

Пловдив, 17 февруари, 2018 г., личен архив

Пловдив, квартал Столипиново, 17 февруари 2018 г., около 10.30 часа.
Първото дете, с което се запознаваме, се казва Мелек. Разбираме от медиатора Милко, че името й означава „ангел“. Пожелаваме си да ни пази ангел през целия проект.

Помещението, в което ще протече играта, се намира в т.нар. цигански мол: малък търговски център на един етаж с отделни магазинчета, в които се продават предимно маратонки и спортни дрехи (наричани от местните хора „екипчета“). Едно от помещенията е свободно и домакините от фондацията, с която работим, са залепили картон по вратите, за да не се вижда отвън какво се случва вътре. Помещението е около 12 кв. метра. През прозореца се вижда златното кубе на църква. Децата пристигат едно по едно и се настаняват на някое от столчетата, подредени в кръг. Питаме ги за училището и как се казват. Между тях има и съученици.

В следващите два часа ще разиграем древния мит за Медея, използвайки методи на социодрамата и театралното обучение. Целта на проекта е двойна: от една страна, децата, които обикновено са пасивни наблюдатели в семейните конфликти, ще получат активна роля и чрез нея ще отработят възможни психологически решения за по-добро и пълноценно реагиране в конфликтна ситуация; от друга страна, реакциите на децата са ценни за възрастните като огледало за собствените им възгледи и реакции в преживяването на конфликти. Не на последно място сме любопитни да видим и по какъв начин децата ще поставят на сцена драмата на Еврипид, която след година екипът ни ще постави само на няколко километра от тук, в античния театър на Пловдив.

Но преди играта е запознаването. Повечето деца имат по две имена – турско и българско. Някои от тях се представят с турското, други – с българското. С нас е и журналистът Найо Тицин, който снима документален филм за проекта, той също е поканен да се представи чрез своето име и научаваме, че е наречен по прякора на баща си Атанас. Децата го преименуват на Наско. Изреждаме отново всички имена: Зия, Наско, Панар, Анелия, Мелек, Лимонка, Пламена, Митко… Очакваме още две деца – Янко и Албена, брат и сестра, които, изглежда, са се успали. Когато пристигат, подавам ръка на баща им, който ги води, той притеснено извръща очи, отговаряйки на поздрава с „не, не“. Казват ми, че е местният ходжа, който не може да докосва друга жена освен своята. Накрая се представят Снежина и Георги. Снежина Петрова става Снежинка, аз съм госпожа Алекс, а Георги е Георги.

Първата задача, след като сме се запознали, е да се върнем в миналото. Завъртаме се в посока, обратна на часовниковата стрелка, започваме да тичаме бавно, после по-бързо и когато енергията на децата се покачва, стигаме до следващата задача – да се построи древен град с театралния реквизит, който сме донесли – платове, бутафорни камъни, въжета, плюшени играчки, цветя, черепи, корони. Скоро древният град е маркиран. В двата края на стаята се появяват дворец с високи стени, направени от няколко шалтета, и хотел за гостите на града, украсен с цветя, червена драперия и ветрила. Групата някак естествено се е разделила на две: около двореца с високите стени са се събрали момчетата, подпомагани от Георги, който е в ролята на строител; около хотела са се събрали момичетата, подпомагани от Снежина, която е едновременно в две роли: на магьосница и на чистачка в хотела.

Следват историята и самата игра. Язон е изоставил Медея и общите им деца в хотела, в който до този момент са живели. Преместил се е да живее отсреща, в двореца, където ще се жени за царската дъщеря. Медея – изиграна от едно от момичетата, – е бясна, кълне Язон и изобщо отравя празничната атмосфера. Язон – изигран от едно от момчетата, – се страхува, че Медея ще му отмъсти, и иска да я прогони от града, за да се наслади на бъдещия си брак. Енергията е висока и след като двете групи са достатъчно настроени една срещу друга и конфликтът е налице, всяка от тях е поканена да измисли план как да се справи с другата: тази на Медея трябва да отмъсти на Язон, тази на Язон да изгони Медея от града. Жребият ще реши коя от двете групи ще изиграе първа своя план; другата е задължена да следва нейните инструкции, но има право да отиграе своята реакция както намери за добре.

Найо вече е включил камерата и като един вид репортер, изпратен от телевизията да отрази конфликта в града, разпитва за плановете на двете враждуващи страни. Планът на групата около Язон е да изпрати нов жених на Медея, а ако тя откаже да го приеме – да я „страхува“, като й изпрати убийци през нощта. Планът на групата около Медея е да изпрати отровен хляб на Язон, той да се влюби отново в нея и когато се влюби, тя да го отхвърли. По жребий, който тегля, влизайки в ролята на съдбата, първа осъществява своя план групата около Язон.

На Медея, под съпровода на музика, изпълнявана на малък акордеон от едно от децата, е изпратен жених. За да покаже любовта си, женихът е въоръжен с голямо плюшено сърце. Медея първоначално отказва да го приеме, но след съвещание със своите приятелки се съгласява. Да, но тук планът удря на камък. Медея приема жениха, но не желае да напусне града и продължава да кълне Язон. На сцената се появява вторият план, Медея трябва да бъде изплашена, докато спи. Стражите, които пазят пред хотелската й стая, са прободени с нож, Медея се разбужда, вижда пред лицето си череп и побягва с писък. В крайна сметка тя е прогонена от града. На въпроса към Медея какво ще стане с децата тя отговаря спокойно, че за тях ще се грижи новият й мъж. По-късно разбираме, че това е практика в местната общност – при развод децата остават при мъжа.

Сега да видим какво ще направи групата на Медея. Язон получава опакован в празнична хартия хляб, който трябва да изяде. Хлябът е напоен с отрова, младоженецът отново се влюбва в бившата си жена, но когато пада на колене пред стаята на хотела, тя го прогонва. Не му остава друго, освен да се върне обратно в двореца, но изненадващо за него е прогонен и оттам, новата му булка – единственото момиче в мъжкия дворец, – не го иска. Язон се оказва нежелан от двете групи, сам на своеобразно бойно поле, защото междувременно двете групи са започнали война с плюшени играчки, насъсквани едни срещу други от Георги, сега в ролята на бог на войната. В престрелката с играчки Язон е улучен в лицето и за миг малкият инцидент, който детето претърпява, се слива с емоционалния и социален статут на неговия персонаж. Цялата група усеща, че Язон е загубил.

Следват „разомагьосване“ на сцената, символично връщане в съвременността, подкрепа с храна и напитки, споделяне кой какво е видял и почувствал и, най-сетне, разказ как античният поет Еврипид е завършил историята на конфликта. Когато децата научават, че за да отмъсти на Язон, Медея е убила децата си, първата реакция е изненада, заместена веднага след това от оправдаване на Медея, която според децата е имала право да постъпи по този начин. Най-неочаквано Медея е видяна от всички – и от участниците в нейния лагер, и от тези, които изиграха групата на Язон, – като положителен герой. Няколко часа по-късно, когато децата ще бъдат поканени да нарисуват своите преживявания от разиграването на мита, тя ще бъде нарисувана светла, усмихната, триумфираща, с дъга над главата.

Какво виждаме ние, възрастните? Че в нито една ситуация децата не прибягват до институции – конфликтите се решават от самата общност, без намеса на съд, полиция, управа. Че когато са в ролята на възрастни, децата много лесно стигат до насилие и убийство, това са лесни решения, които оставят у всички усещане за тъга, но и облекчение. Че конфликтът, освен трудна ситуация сама по себе си, е и своеобразен инструмент за по-ясно дефиниране на ролите и позициите в едно общество и че след неговото преживяване в игра следва видимо усилване на социалното чувство – в края на обучението доверието между участниците в групата е нараснало неимоверно, езиковата и културна бариера е преодоляна, децата, които не са се познавали, са се смесили и изявяват желание да участват и в следващи обучения.

 

Еврипидовата „Медея“ в новия превод на Георги Гочев и Петя Хайнрих ще бъде поставена на сцената на античния театър в Пловдив под режисурата на Десислава Шпатова през юни 2019 г. В спектакъла ще участват: Снежина Петрова, Владимир Карамазов, Владимир Пенев, Алмут Цилхер и др. Музиката е на Асен Аврамов, костюмите – на Юлиян Табаков. Работата с децата от малцинствени групи се провежда под ръководството на Александра Гочева (психодраматист) и Цвети Спиридонова (художник). Проектът е финансиран от ЕС и частни организации и е част от официалната програма на „Пловдив: Европейска столица на културата, 2019“.

Реклами