Всяка корица е превод

Разговор с Люба Халева

Българска фотографка Станка Цонкова – Уша в сп. „Българско фото“(1986) твърди, че за да узрее един кадър, тя снима много пъти, но без апарат. Рисувате ли Вие „без четка“ и какво?
Да, в деветдесет процента от времето щракам. Вероятно повечето хора, които се занимават с изкуство, го правят – актьори, писатели, художници – съзерцанието е част от опита.

Какво е участието и значението на илюстрацията в преводната литература? Има ли универсален език визуалният образ, или той също има нужда от „превод“ при различните издания, езици, публики, напр. има ли разлика дали рисувате за източни или западни издания, китайски или европейски книги?
За щастие, няма нужда от превод, в това е силата на визуалния образ. Той сам по себе си е превод на някаква идея. Корицата на една книга е превод, ако художникът се е съобразил с текста.

Вие имате опит в илюстриране на книги от съвсем различен порядък – поезия и проза, българска и преводна литература, дебютиращи и канонични издания. Имате ли предпочитан жанр и как се настройвате към текста, който Ви предстои да илюстрирате?
Според мен никой жанр не изключва по-нетрадиционно решение – оформлението на енциклопедия може да бъде вълнуващо, стига да не се наруши баланса. Всичко ми е интересно. Добрата книга крие толкова пластове и възможности за визуализация и вдъхновение. Например романът „Отивам си е възвратен глагол“ на Тайе Селаси звучи като поезия по своя ритъм, „Морска книга“ на Мортен Стрьокнес при цялата информация и факти, които съдържа, въздейства и като една мащабна живописна картина, изобразяваща северните морета, „Втора кожа“ на Катерина Стойкова освен поезия е и част от биографията на една силна жена.

Какво е най-голямото предизвикателство пред това да илюстрирате детска литература?
Моят опит в илюстрирането на детска литература е скромен и често се питам дали моето забавление не е за сметка на удоволствието на децата, но пък и обратното не е добра идея – да рисуваш детска книжка с мисълта непременно да се хареса. На този въпрос предполагам че има академичен отговор, но не съм завършила илюстрация и разчитам на интуицията си и натрупаната визуална култура.

Една от последните Ви работи е преиздадената книга на Валери Петров „Меко казано“. Имате ли подход към опознаването на такива причудливи персонажи, каквито са героите на Валери Петров, които са прекомерно умни, меко казано? Имате ли любима фраза или пасаж от приказката?
Подобно на Светльо, и аз се стъписвам и все още търся подход към такива прекомерно умни и безпогрешни възрастни хора. В книжката те са преоблечени като кълвач, костенурка и къртица и на моменти са дори плашещи, затова в моите илюстрации са просто част от есенния пейзаж, да не тревожат прекалено. Но приказката на Валери Петров е и утешителна прегръдка – не е страшно да сгрешиш, а правотата също може да бъде некрасива, и даже малко надменна.

ето един любим стих от книжката:

…и всичко това е
и пъстро, и ярко, и Светльо не знае,
че тази картинка, макар и красива,
подобно на него е малко лъжлива,
че тя, като детска картинка със фокус,
е весела външно, а всъщност – не толкоз…

Илюстрирането на детска литература поставя въпроси, които не е нужно да се засягат, ако говорим за друга публика. Например как малкият читател да бъде привлечен към илюстрацията така, че тя да не дублира текста, а още повече да засили въображението му, така че да допише или дорисува историята?
Този въпрос се отнася за правенето на илюстрации изобщо. Причината да съществува се дължи най-напред на текста и понеже четящият има ресурс и без тях да си представи човек, седнал на пейка в парка, тя трябва да го накара да се почувства като този човек, да добави деликатно още една черта от неговия образ, да предскаже нещо.

Коя е книгата, към чиито илюстрации се връщате отново и отново през различни периоди от своето творчество?
Оформлението на книги на Яна Левиева – колкото повече време минава, все повече се удивлявам от нейната работа. Харесвам илюстрацията от началото и до средата на 20. век, Едуард Баудън и Барбара Джоунс например, с тяхната особена прецизност от любов и вниманието към детайла. Работата на много съвременни британски илюстратори е повлияна от тях и това прави школата им разпознаваема. Същото се отнася и за полските илюстратори.

Коя е революцията, в която се припознавате?
Припознавам се в революцията на правенето на това, което ме радва и осмисля живота ми.

С кой герой от приказна история бихте описали себе си?
Не е приказка, но може би като Анна Емелин от романа „Честна измама“ на Туве Янсон, само че не съм заможна и не живея сама, но обичам да рисувам и имам нужда някой да ми помага със сметките.

Разговора води Франческа Земярска

Реклами