Книгите на 2011 година

Иван Теофилов, “Вселената на яйцето”, ИК „Жанет 45”, Пловдив, 2011

Възхитителна книга, в която фрагментът и споменът надхвърлят своята жанрова граница и се събират в един поток на езика, който увлича всичко в едно изящно цяло. Книга с особена светлина, като преминаване на лъч през стъклена фруктиера. Книга за начина, по който можем да се обърнем назад – с изящество. Книга за възвишеното, което е навсякъде.

Албена Хранова, „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и големи разкази в българската култура ХIХ–ХХ век“ в 2 тома, ИК „Просвета”, С., 2011

Книга, която не може да се побере само в рамката на тази година, а ще се чете и разгъва в следващата и в по-следващите. Защото дълбае, преобръща, пита и проблематизира радикално тукашната релация историография-социология-литература. Ако средата е още жива, може да очакваме дебат, дискусия, априлски въстания в поне три науки.

Съвременни италиански разкази. Антология, съст. Марино Бионди, прев. от итал. Дария Карапеткова, изд. „Фабер”, Велико Търново, 2011

Великолепно оформеният том събира разказите на някои от най-емблематичните имена в съвременната италианска проза. Сред тях са Стефано Бени, Алесандро Барико, Елвира Семинара, Антонио Паскале, Микеле Сера и др. Книгата е снабдена с впечатляващ предговор от съставителя Марино Бионди. В него той не просто успява да представи различните имена и предлаганите от тях истории, концентриращи се  около усещания, обикновени случки и неща от живота, но и съумява да покаже мястото на разказа като жанр и нуждата от реабилитирането му. Отлична работа и на преводачката Дария Карапеткова.

 

 

Галин Никифоров, „Къщата на клоуните”, изд. „Сиела”, С., 2011

„Къщата на клоуните” е красиво написан роман, дело на едно от най-обещаващите имена в съвременната българска литература Галин Никифоров, който тази година спечели две от най-престижните литературни награди у нас. Романът майсторски прекрачва граници,  говори за преходите между живота и смъртта, за връзките между реалното и сюрреалистичното, за смисъла, същностите, любовта и изкуството.

Милена Кирова, „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската библия”, кн. 1, ИК „Сиела”, С., 2011

С тази книга Милена Кирова продължава своето изследване върху Библията, започнало преди няколко години с монографията „Библейската жена”. Компетентен, дълбок прочит, който не се колебае да интерпретира онова, което е многократно коментирано и което мислим, че познаваме добре. И точно заради това е независим и иновативен. Научната тежест на тази книга освен това не й пречи да бъде четивна и увлекателна, затова е добре, че посочването „книга 1”  към заглавието ни обещава и продължение.

Яница Радева, „Бонбониерата”, изд. „Парадигма”, С., 2011

Един впечатляващ дебют в прозата, забелязан и оценен от критиците през отиващата си година. Овладян почерк, умела работа с жанра на краткия разказ, циклизиран обаче тук в по-голяма повествователна цялост, способност за напластяване и нагнетяване както на значенията, така и на емоционалния ефект. Книга за трагичното, за катарзиса, за понякога възможното, а друг път непостижимо просветление.

 

Ани Илков, „Събрано“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2011

Поезията на Ани Илков от „Любов към природата“ (1989 г.) до „Мала АЗиЯ на душата“ (2004 г.) е събрана в едно красиво книжно тяло, стихотворенията са подредени хронологично, организирани в части със заглавията на публикуваните книги. Подобен том обаче не толкова историзира, колкото чертае кривите, зевовете и преображенията на едно от най-ярките пера след 1989 г., задавало водещите тенденции в поезията ни през последните 20 години. И така ги прави проследими. Възможността да препрочетем Ани Илков е и възможност да препрочетем и осмислим насоките на съвременната ни поезия.

Милен Русков, „Възвишение”, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2011

Уникален по замисъл и направа, оспорващ и преобръщащ високите идеологии, третият роман на Милен Русков е събитие за българската литература. Главният герой на книгата е езикът, което продължава и развива творческия проект на автора от предишните му две книги – „Джобна енциклопедия на мистериите” и „Захвърлен в природата”, като обща остава и демиургичната страст по сътворяване на нови контексти и емпатично преселване в цели епохи. Старият-нов език на романа снове между предишни и сегашни значения, между възрожденския узус и съвременната норма, а разминаването помежду им придава на четенето аурата на комичното.

Марин Бодаков, „Наивно изкуство”, ИК „Жанет 45”, Пловдив, 2011

Тази книга вкаменява поезията в чисти, до съвършенство шлифовани форми, тя главозамайва и „ужасено привлича” със своето наивно, но пряко и рисково стоене пред смъртта. Думите са изстинали, втвърдени, прорязват с минимални движения. Всяко стихотворение е абстрактен натюрморт, застинал живот, оголващ от мястото на тайната.

Пиндар, „Питийски оди”, превод Яна Букова, ИК „Стигмати”, С., 2011

След чудесните преводи от Яна Букова на поезията на Сафо и Катул пред българския читател е обемистото томче с одите на Пиндар. Този автор е най-добре запазеният старогръцки поет и неговото творчество може да се види в пълнота и обем, каквито досегашните спорадични преводи на отделни стихотворения в антологии и учебници не са позволявали. Пиндар е известен като автор на хорова лирика, писана в чест на победителите в четирите общоелински празника – Олимпийски, Немийски, Истмийски и Питийски. Задълбоченият предговор, индексът и бележките към изданието откриват част от тъмните места и сложните митологични препратки на Питийските оди. Книгата е притегателна не само за тесните специалисти, но и за всички, които разчитат старогръцката лирика като вдъхновяващо съвременното поетическо въображение, а класическото наследство като неделима част от европейската култура.

 

 

Стоил Рошкев, „Няма такъв булевард. Посткомунистически разкази”, ИК „Жанет-45”, Пловдив

Ще го повторим, за тези, които не са разбрали: През 2011 г. Стоил Рошкев стигна до сборник с разкази, в които разказа играта на реализма. Как? Чрез самото оголване на похвата за вкарване на реалност в текста. Всеки разказ крещи от улична, медийна, политическа и прочее реалности, но докарани до ръба на собствената им пустота, в ситуации, пронизани от смислова нищета и понякога отиграни в иронически езиков колапс. Посткомунистическото в тези разкази се излъчва от самото похотливо тяло на Държавата, продължаващо да наднича почти отвсякъде – в разлигавеното омесване между частен и „държавен” живот, в битовото бездарие на българската политика, в слепотата на медийните привидности и в крехкото безсилие на човека, който отмалява пред „нормалността” на безсмисления си живот. Най-безпощадната политическа проза, която имаме днес.

Михаил Неделчев, „Литературноисторическата реконструкция”, изд. „Просвета”, С., 2011

Ето я новата теория на литературната история. Без абстрактни претенциозности, а конкретно работеща с текстове и присъствия, едновременно демонстрационна, самопреценяваща се и отдадена изцяло на своите обекти. Това не е просто манифестен жест на контрадеконструкция, а параболично завръщане към литературната история, която знае, че след деконструктивистките и археологическите практики вече не може да бъде същата. Чрез вдъхновено постдеконструктивистко усилие Михаил Неделчев успява така да реорганизира потулени и подценявани сюжети, изграждайки нова литературноисторическа цялост – не колажирана, съчленена, а сякаш избликнала от недрата на миналото, претворена. Паметна книга, проявила се постепенно през годините като последователност от практики, овладени от индивидуални и колективни публични акции. Голямата литературоведска книга на 2011 година.

 

About these ads

Вашият коментар

Filed under Прочити

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s