Антична комедия

Невена Панова

ЛВ, бр.31, 12-18.10.2011

 

Михаил Милев

И за театъра сме свикнали да мислим в дихотомии, в случая с античния театър това е опозицията трагедия vs. комедия: нужно ни е ясно разграничение между високо и ниско, от една страна, а от друга, искаме сякаш да сме придобили отделно знание за отделни древни феномени, да обръщане внимание специално на тях в даден момент, за да не излезе, че ги забравяме изцяло, след като стоят извън учебниците – буквално и преносно; обаче, както показа събирането на текстовете за този брой, да се говори само за комедия е ужасно трудно: за пореден път се убеждаваме, че античният театър е наистина действие, случване, събитие, празник, и не може да се дели текст от сцена, както и един текст от другите текстове. Комедийните ни страници показват, тоест, че античната комедия е разбираема основно в широк контекст – културен, обществен, политически; контекст на думите, жестовете, позите – така може да бъде разбрана в пълнота, едва тогава може комичното да се окаже комично и за нас; но така също по-сигурен и видим става и общият контекст на европейския театър, на европейската култура дори – въпреки опасността на генералните твърдения; Аристофан е много далечен и труден автор – той се нуждае от постоянен превод на поне няколко нива и на няколко езика едновременно, за да бъде хем той, хем разбираем, но ако се абстрахираме от буквалността на фактите и реалиите, които са били актуални за него и за неговата – широка, но с вкус и с разбиране към театъра – публика, остава за проумяване, приемане и последване жестът на свободното и фино, дори когато заради жанровата си обусловеност е грубо, слово, което може да е директно, и пак да е литературно, но и въздействащо по литературен и извънлитературен начин; значимостта на подобно разбиране за свободата, освободена от текста и разиграна отвъд него, е актуална ценност; не само предизборно; и подбраните откъси от изследвания доказват това, защото в тях винаги, макар и ненасилно, а неусетно, се стига до паралел с модерна ситуация, дори тя да е само ситуацията на една преводна концепция, но обикновено е доста по-обхватна и влиятелна; а чуждите изследвания се оказаха принадлежащи все към традицията на немскоезичната класическа филология, но въпреки предполагаемата им затвореност по тази причина, те отново показват възможностите за разнообразно интерпретиране на текстове, които привидно наистина са трудно ползваеми днес; освен това, българската класическа филология като цяло е била винаги, а и все още е, доста повлияна именно от немския принос в областта на изследванията на античността, затова и подборът на текстове тук по някакъв начин е авторефлексивен за самата нея пред отбелязването на 90 годишнината на Катедрата по класическа филолгия в Софийския университет. А за да покажем, че сме действително отворени за разнообразието и искаме да четем комедията като другия, обикновено недостатъчно насериозно приеман жанр на Големия театър, но друг като символно и неизбежно свързан със сериозната трагедия, добавяме още едно ниво на „мултикултурно” разбиране на връзките в историята на европейския театър: заговорваме и за римска драма.

 

About these ads

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s