Митко Новков [Весел Цанков]

Възхвала на „Блогът на местния идиот”

(нецензурирана версия)

Възхвала на БЛОГА

Ако преди време някой ученик с целия си неизкусен и неизкушен акъл напишеше: „Имам блог” с „Г”, неговата учителка (или учител) по български език и литература без колебание щеше да сложи под съчинението му една голяма, тлъста, яркочервена двойка. Щото щеше да го сметне за неграмотник и невежа. Днес обаче не: като напише някой „Имам блог”, ние не се учудваме и не го обвиняваме в неграмотност и невежество, а го питаме за адреса – да видим какви ги драска там и какви ни ги разказва. Чак повдигаме вежди, че и лекичко му завиждаме: брей, откъде толкова време, че и блог да има. Блог-разказите са най-различни: някой споделя какво е ял сутринта, куркат ли му червата и как е минал сутрешният му тоалет; друг пък – обгазен от болките от текущото, дрънка и нарежда лоши и злостни думи срещу народ, държава, правителство и община – горивата покачили, данъците завишили, парното ограничили; трети пък, желаещ да сподели творчески хрумки и въодушевени настроения, пише ли пише стихотворения, очерци, репортажи от културни събития, давайки мнение след мнение за това кое го бива, кое го не бива, а кое е нито едно от двете. Съдници! Така че – след като има лични, политически и културни блогове, що пък да няма и идиотски блогове. И ей го на! – яви ни се един, за да ни разкаже за туй що е да си блогър, сиреч записвач на впечатления. Впечатленията обаче са разсеяно нещо, трябва да се систематизират, да се поподготвят „като за пред хора”. И дойде Весел Цанков, и видя блога на идиота, и подготви го като за пред хора… За пред нас, сиреч. Макар че ние хора ли сме, не сме ли, човеци ли сме, не сме ли и дали пък нашият автор не се гласи и нашите блогове да поподготви, тоест да ни вкара в своята си категория? И също като учителката, с която започнахме, да ни драсне едно тлъсто червено нещо отдолу…

Възхвала на НА

На е най-важната частица в българския език, нека си дойдем ние на граматическото наше зачинателство. Частица е за принадлежност: телевизорът е на поставката, вазата е на прозореца, човекът е на масата. Това третото е много важно: щом си на масата, значи човек си някому – ще се облажиш и ще се възмогнеш. На е частицата на просперитета, на развитието, на охолството – щом някому си на, значи на бял хляб го караш (а хайверът, както знаем, може и да е черен). Тук, по нашите местни краища, като че ли едно от най-главните неща е да смогнеш да вкараш частицата на към себе си и своето съществувание: да си на някого, на нещо, пък било то партия, учреждение, фондация, фирма, корпорация, род, клан или групировка. С други думи, търсим си вуйчото владика или баджанака, който ще ни подложи на лелеяната от всеки операция шуробаджанащина. Ама тази операция не ни плаши, напротив – привлича ни. То тъй е привлякла и Монаха, той на някого човек, пък селото, дето се е заврял – цялото негово. Само че частицата на има една особеност – като принадлежиш на, значи трябва и да се грижат за тебе. Очакваш ти тази грижа: да те захранват, подсушават, обличат, че и глезят. И ако не го правят, спираш да си на, отвръщаш се един вид. Разбунтуваш се срещу на-то, превръщаш се в не-на и тогава този, комуто си бил на, нека му мисли…

Възхвала на МЕСТНИЯ

Тука да си местен е предимство, а не недостатък. Това да не ни е Америка, дето напридошли всякакви откъде ли не със заветната цел да постигнат американската мечта. И кой откъде е, все за тази мечта говори. Тук българската мечта има едно важно обстоятелство – да си местен, да си оттука. Един да ти каже градски, друг пък още по-добре – селски. Неслучайно където и да пътувате с автомобил, притеснявате се, ако регистрацията ви не е от местните. Не зная дали има такова социологическо проучване, ако няма, социолозите нека се спретнат да го направят, а статистиците да го изчислят – какъв е процентът на автомобилите, спрени от органите на КАТ във Видинско например с видинска, тоест местна регистрация, и другите – със софийска или пък монтанска, няма значение. Май първите ще са доста по-малко от вторите и третите. Да си местен значи да принадлежиш, а от възхвалата на частицата „на” разбрахме, колко е важна тук принадлежността. Местните не са ни някакви чужди, те са си наши и както е казано, свои хора са, а на своите хора зъбите се не гледат. Наше момче, местно момче, наше момиче, местно момиче – как да не му се възрадваш, да не го подпомогнеш, да не му сториш хатър. Гдето сме поместени, там ни е хубаво, да не сме ние някакви си древни римляни, които са рекли: където ми е добре, там ми е родината. Нищо подобно, ние сме като от вица с червея-баща и червея-син: когато вторият попитал първия що живеят в това лайно, след като по света имало червеи, дето живеели в круши, в сливи и праскови, че и в Голямата ябълка, тоя му отвърнал: „Родина, сине!” Местни сме, тука сме, има ни. То, като погледне човек, това като че ли е най-същественото – да можеш да кажеш отде си, какъв си. Един германец стори така: като мотика се беше натаралянкал през това лято в размирния сега Тунис и като взехме да го пробваме кой е и отде е, той думица не можеше да обели, ама като чу: „Дойч, дойч?” – осафери се, светнаха му очичките, та го разбрахме от кое точно място е. Мястото сила дава и храброст, имаш ли място, като Антей си – ще се допреш до него и ще получиш мощ за борба. И затова има едно недоглеждане от страна на Монаха в тази книга и то е именно в това, че той не е местен, пришълец е, а ние още от Холивуд знаем какво да правим с пришълците – изтребваме ги. Та местните той е искал малко да поразмести, ама те не му се дали, наемници намерили, на етническата толерантност се опрели и възстановили справедливостта. Аз преди това си мислех, че това, което са възстановили, е социалната справедливост, ама не е тя – местническата справедливост възстановяват героите на книгата; справедливостта да не идва при тях някакъв си и да ги учи как да живеят. Защото те си знаят как – нали са оттука, не отдругаде.

Възхвала на ИДИОТА

Прочее и друго объркване трябва да поправя аз, възправил се на това място тук пред вас: вие всички сте се събрали и си мислите, че обилното количество дитирамби и размисли, които ви подхвърлям, са за Весел Цанков. Че каквото говоря, за него го говоря. Няма обаче такова нещо, в груба грешка сте. Дитирамбите, овациите и възхвалите ми са не за Весел Цанков, а за идиота. Е, ако за някои тия две идентичности – идентичността Весел Цанков и идентичността идиот, се припокриват, тогава дитирамбите ми са и за Весел Цанков. Но иначе са за идиота, който, както знаем, е припознат като нещо лошо и малоумно от древните гърци, които така наричали хората, отказващи да вземат участие в обществените овъргалвания. Ако от този ъгъл погледнем, то в България като че ли идиотите стават все повече, ама нейсе – няма да гледаме от този ъгъл, на друг ще се преместим. С идиот е сродна думата идиом, която определя един особен, характерен само за дадено място израз като например: „На баба ти хурката!” или „Те ти, булка, Спасовден!” Ако тръгнем оттук, ще изведем, че идиотът е един особен, характерен само за дадено място, но този път не израз, а човек. Е, и като си дадем сметка, че мястото, където се намираме, се нарича България, София – да уточнявам ли, че сме в БНР или до тук да спра?, – ще осъзнаем, че идиотът си е характерен за тукашното място, сиреч всички ние сме идиоти. Разликата само е, че някои са по-големи идиоти от други. Но и това е поправимо… Нали човек се учи, докато е жив. А на идиотлък да се учи докле е жив май най му иде отръки. Хеле пък на нас, българите, хептен отръки. Ако не ми вярвате, Весел Цанков питайте. И прочетете: „Блогът на местния идиот”! Там всичко, дето рекох, е по идиотски описано…

Митко Новков

Текстът е четен на представянето на книгата на Весел Цанков „Блогът на местния идиот” (Сиела, 2011), във фоайето на Българското национално радио.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s