Конкурс

Конкурс „13 века България“

konkurs„Литературен вестник“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“, обявява годишен конкурс работилница за литературна критика.
В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст.
За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2013 и 2014 г. Текстовете ( с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 ноември 2014 г. на адрес:  lv_konkurs@abv.bg

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда „13 века България“ в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2014 г.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник“, както и на сайта на изданието.
Авторите на номинираните текстове ще имат възможност да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестниk“.

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”

Александър Кьосев

бр.30/2014 

yaniza (18)

Сн. Яница Радева

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Нови форми на бунта

Юлия Кръстева

 бр. 29/2014

13Дами и господа, скъпи приятели,

Благодаря Ви, че сте тук, благодаря за вашия прием! Отправям признателността си на първо място към Френския институт и към посолството на Франция в София, които поеха на свои разноски това пътуване; и особено към Софийски университет „Свети Климент Охридски” и неговия ректор, професор Иван Илчев, както и към академичната общност, която организира с много грижа и внимание нашата среща, въпреки че академичната година още не е реално започнала. Благодаря специално на професор Миглена Николчина, с която от много години вече ме свързва едно силно философско съмишленичество, и без чието вярно приятелство и старание тази визита нямаше да се случи.

Вие имате пред себе си (както често обичам да казвам) жена от български произход, с френска националност, европейско гражданство, осиновена от Америка. Дължа ви признание: виждам този калейдоскоп или несигурна постройка, като избраничество, в библейския смисъл на термина, Berit (Habrit) – късмет и изпитание. Как е възможно това? Има още

1 коментар

Filed under Първа страница

Циу Сяолун: Руша мита за Мао със сечивата на трилъра

Джанкарло де Каталдо

 бр. 29/2014

5

Колаж по в. „Република”

Преди няколко години в Пекин се проведе среща между италиански и китайски писатели на криминална тематика. Останах много поразен от голямата свобода, с която Циу Сяолун изрази силно критични позиции относно съвременен Китай.

- Така е – признава той, – трябва повече да внимавам, особено когато сред слушателите има такива, които не са китайци. Факт е, че от време на време получавам по някое смъмряне от хора, заемащи властови постове в Китай. Неща от рода на: „Четем ти книгите, както и интервютата.”
Трябва да внимавам, но само донякъде. В сравнение с писателите, които живеят и работят в Китай, аз се радвам на огромна свобода.

Циу, роден през 1953 г. в Шанхай, живее в САЩ от 1989 г. Наложило се да напусне страната си, защото бил смятан за твърде голям съмишленик на студентите от Тиенанмън, и оттогава пише на английски.
Дължи славата си на успешна поредица криминални романи, в които главно действащо лице е един изключителен образ на полицай, поет и кулинар, Чън Цао – образован и чувствителен мъж, вечно разкъсван между лоялността си към правосъдието и подчинението на вездесъщата Партия. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Юлия Кръстева: Нови форми на бунта

Посолство на Франция в София и Френският културен институт в България
Културният център на СУ и Софийският литературоведски семинар

в рамките на серията „Българските учени в чужбина“ ви канят на:


!jkПублична лекция на

Юлия Кръстева

Нови форми на бунта

26 септември 2014 г., 11.00 часа, Аула, Ректорат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 – Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Има още

Вашият коментар

Filed under Събитие

Малките стъпки

Амелия Личева

бр. 26/2014

1Едно от сериозните и дълготрайни поражения на комунизма е образът, който ние, българите, имаме в очите на другите. При това не е нужно да ходим много далеч, достатъчно е да се съсредоточим в Европа и нейните коментари за нас. Не са малко страните, в които „българско“ се е превърнало в нарицателно. Може би най-показателни в това отношение са Италия и Гърция. В Италия, макар и наглед българо-италианските бизнес отношения да процъфтяват,  продължават да говорят за „българска закуска“, в смисъла на лоша и оскъдна; за „български роман“, разбиран като идеологически и изобилстващ с герои работници, комунистически клишета и лишен от художествена стойност; а Берлускони, обещавайки в предизборните си речи да задели пари, за да могат италианските пенсионери да си оправят зъбите, не пропусна да отбележи, че така няма да са като българските. В Гърция пък плашат с българската криза и безпаричие и апелират към мобилизация, за да не ги сполети съдбата на България. С две думи, като цяло българин и българско се използват, за да се намекне за изостаналост, мизерия, неблагополучие. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Мярата към българските писателки през втората половина на ХХ век

Разговор с проф. Милена Кирова около том втори на „Неслученият канон.
Български писателки от 1944 година до наши дни“

бр. 26/2014

milena_kirovaЗа разлика от мъжете писатели, писателките след 1944 г. се оказват в много по-амбивалентна позиция. Мъжете могат да избират между ясно морално очертани възможности – да се впишат в новата власт и да се радват на известна предварителна сигурност както по отношение на материалното си състояние, така и по отношение на съдържанието на следващата си творба; да й се противопоставят и да бъдат зачеркнати по един или друг начин; или да се оттеглят от публичния живот в самоналожена изолация. Новата социалистическа власт обаче обещава равнопоставеност за жените във всяко отношение (макар по различни причини тя никога да не се осъществява на практика) и прави реални стъпки в тази посока. Как би изглеждала историята на женското писане без т.нар. държавен феминизъм?
– Нека да подредим малко нещата според историческия контекст, в който се случват. Във времето между двете световни войни женската литература изживява активен подем, появяват се нечувани дотогава явления: авторка на бестселъри, носителки на годишни награди, „женски” пиеси на сцената на Народния театър и дори в чужбина… Сякаш липсва едно-единствено нещо – писателки с подчеретано лява (комунистическа) ориентация (донякъде изключение е странният случай на Мария Грубешлиева); бунтът, както изглежда, не може да се случи навсякъде. 1944 г. разбива тази вълна. Писателките се оказват отместени от себе си, техните „женски” теми – исторически неактуални и социално девалидизирани; самата традиция, натрупана до този момент – отхвърлена като буржоазно-дамска. В същото време, както казах, еталони на „прогресивно мислене” липсват. При това положение поне половината от старите писателки престават да пишат; останалите преминават през сътресенията бавно и трудно, защото им се налага двойна адаптация – и като граждани, и като жени. Ето например утвърдена авторка като Магда Петканова. Веднага след 1944 г. тя се опитва да пише както преди и с инерцията на междувоенния „проженски” интерес към историческото присъствие на българските жени създава пиесата „Царица Теодора”. Макар че е поставена на сцената на Народния театър, драмата очевидно не улучва възгледите на своето време. Петканова прилежно се коригира, както виждаме от заглавията на следващите й три пиеси: „Самуил”, „Апостолът”, „Буна за земя”. За период от петнадесетина години всички „стари” писателки се оттеглят в творчеството за деца – Анна Каменова, Багряна, Дора Габе, Магда Петканова… Неусетно се оформят жанрови гета, отредени за женско писане, например очеркът, който представя „жени за пример” – звеноводки, тъкачки, партийни секретарки, бивши концлагеристки… През него минават всички начинаещи белетристки на 50-те, включително Вера Мутафчиева. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized