Шести национален конкурс за учители-творци

Untitled-1На 1 ноември 2014 г., в Деня на народните будители, бяха наградени участниците в Шестия национален конкурс за учители-творци, организиран ежегодно от издателска къща „Анубис” и издателство „Булвест 2000”. „Литературен вестник” е един от партньорите на конкурса, в който взеха участие близо 300 учители от цялата страна. Осемдесет и четири от изпратените произведения бяха избрани от журито (Бойко Ламбовски, проф. Валери Стефанов, проф. Боян Биолчев) за публикуване в сборника „На границата на мълчанието”, който бе представен в деня на награждаването. Бе отличен по един победител във всяка категория – стихотворение, разказ и есе. Наградата за поезия беше връчена на Филип Кабакян, за разказ – на Георги Богданов, а за есе – на Румен Димитров. Бе присъдена и специална награда за дебют на Лъчезар Селяшки. Тук публикуваме отличените творби.

 

 

Филип Кабакян

 

Наводнение

 

Днес пресъхва реката между минало, днешно и бъдеще.

Бяха бури във чаша вода, но потокът повлече

безразличните седем небета на кроткото битово щастие.

И прокъсан лъщи в новините целофанът на делника.

Ще прегазят водата кварталните грешници,

и праведни смутено ще повдигат полите.

Дали минахме тази вода

и ние със сламките, или с греди във очите?

Не разбрахме защо този свят уж все се затопля,

а измръзваме дълго на живота в заблатената стая.

 

Днес ще минем през това сухо дере със изтеклите страсти,

за да идем на хълма и смирени да видим

как градът ще повдигне хоризонта нагоре

да измие очите ни, щом прогърми и последната мълния.

И, запретнал ръкави, Бог ще е само един доброволец – спасител,

там, където душите ни бедстват.

 

Филип Кабакян е учител по български език и литература в ОУ „Хр. Смирненски“, с. Ново

село.

 

  Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Патрик Модиано: между забравата и паметта

Рени Йотова

бр. 35/2014

4_5_snimka_1Нобеловата награда за литература през 2014 г. бе присъдена на френския писател Патрик Модиано. Така той се оказва петнадесетият французин, получил престижната награда. Шведската академия отдаде дължимото на „изкуството на паметта, с което той възкресява най-неуловимите човешки съдби, разкривайки един свят под Окупация”. Модиано е добре познат на българския читател, сред преведените книги на български език са романите му „Нощна стража”, „Улица „Тъмните магазинчета”, „Вила „Тъга”, „Недели през август”, „Младост”, „Сватбено пътешествие”, „Дора Брюдер”, „Изгубеният квартал”, „Кучешко потекло” и др.
Патрик Модиано се появява на бял свят точно в края на Втората световна война (1945 г.). Биографията му прозира отчасти в произведенията му, от които читателят може да си изгради представа за нея, сглобявайки подобно на пъзел често повтарящи се и характерни за творбите му елементи и опирайки се на написаното от самия автор: любопитството, породено от смътното, неясното и загадъчното има своя не малък принос за творческия му успех. По време на войната баща му, който произхожда от еврейски род, установил се в Солун, успява да избегне участта на масовото изтребление на евреи (макар че през 1942 г. е арестуван заедно с голяма група свои събратя по време на нацистка акция), а откъслечното ехо на тази действителност изплува в романите на Модиано под формата на изпълнени с недоверие отношения, фалшиви самоличности и здрави връзки, създадени по време на колаборационизма. Майката на Патрик Модиано Луиза Колпейн е холандка и актриса по професия. Ранните детски години на бъдещия писател и по-малкия му брат Руди (роден през 1947 г.) преминават в непрекъснато местене от град на град. Едва навършил десет години обаче Руди умира, което оставя дълбок отпечатък върху брат му: дълги години наред той посвещава книгите си на починалия си брат, като в началото дори посочва годината му на раждане като своя. Ученическите години на Патрик минават през различни пансиони в департамент Савоа и в района на Париж. Раздялата на родителите му предшества дипломирането му като зрелостник, след което той продължава образованието си, записвайки се да следва литература в Сорбоната и като подготвителен етап за постъпването му в „Екол Нормал”. Баща му се опитва да го насочи към армията още преди да е навършил пълнолетие, но Патрик се посвещава изцяло на създаването на първия си роман „Площад „Етоал” (La place de l’Étoile), който излиза от печат през 1968 г., публикуван от издателство Gallimard, с редакторското съдействие на Реймон Кьоно. Още с появата си романът печели множество почитатели. От този момент нататък книгите на Модиано се редуват една след друга, привличайки многобройна и вярна читателска публика. Авторът води затворен живот, встрани от общественото внимание, рядко се съгласява да участва в литературни предавания, макар и да дава няколко интервюта, но като цяло мълчанието му се превръща в пословично и в негова запазена марка… Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Европа в сепия

Дубравка Угрешич

 бр. 35/2014

10364129_10203475985397613_2031644843602642371_n

Сн. Владислав Христов

Поредната брилянтна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич – “Европа в сепия” – е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието да чуе мнението на една интелектуалка от класа по жизненоважни за него теми. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от това колко злободневна може да бъде тя и същевременно колко дълбока в своите прозрения за човека и неговото бъдеще. Забавно е да си сверим часовника с авторката във връзка с феномените на масовата култура и потребителското общество. Но чувството за хумор става черно, иронията, яростта и в крайна сметка меланхолията ни завладяват, когато се потвърждават личните ни мрачни прогнози за крайните форми на консуматорство, бедност, нетолерантност, безчовечност, белязали нашето съвремие. Да, хората от юго-изтока някога хранеха надеждата, че отвъд Стената и хората, и животът са много по-добри. Днес те вече живеят не само без мечти, но и без надежди.

Ж. Г.

 

Фатално привличане

 

1.

Имам познат, който се занимава с риболов с мушички. Не бих могла да си въобразя какво е това, ако не ми беше показал богатата си колекция. Красотата на миниатюрните създанийца ме развълнува. Лесно можах да си представя примамената сьомга в някоя студена шотландска рекичка, пред чиито очи трепти очарователната мушица, украсена с пъстри крилца. Риболовът с мушици е скъпо хоби. Не всеки може просто ей така да нагази в шотландска рекичка, особено ако не е в подходящо облекло. Пък и мушиците са истинско богатство. Специалните рибари плащат скъпо за удоволствието от риболова. Парите, вложени в ритуала за лов с мушици, надхвърля кой знае колко пъти стойността на уловената риба. Очевидно удоволствието не се крие в улова. Що се отнася до моя познат, междувременно житейските обстоятелства и напредналите му години угасиха риболовната му страст: натрупа килограми, тялото му се отпусна, сърцето отслабна, духът посърна. Всичко това доскоро. Не щеш ли, обади се от пътешествие из Азия. Бил на някакъв остров, в някаква джунгла, с някакъв водач и ловял риба в някаква девствена река. Риболовът с мушици буквално го върна в живота. Чуждите страсти са най-загадъчното нещо на света.

 

2.

Изненадващото електронно обаждане на моя стар познат съвпадна с една статия по интернет, която привлече вниманието ми. Нова потребителска страст е завладяла богатите мъже между 25 и 35 години. Повечето от богатите мъже на тази възраст са футболисти и олигарси. Парите вече не се харчат за яхти, жени и изкуство (Bye-bye, творци!), а за техния сублимат, за аквариуми. Покрай богатата клиентела изниква цяла мрежа от професионалисти от Сингапур до Лондон – архитекти и дизайнери на аквариуми, специалисти по подводно осветление, подводни градинари, които аранжират средата в аквариума, доставчици на скъпи аквариумни риби, ихтиолози, рибни терапевти. Самата поддръжка на един аквариум струва около стотина хиляди паунда годишно. Отделна история са рибите в аквариума. Най-скъпа е Platinum Arowana – 250 000 паунда за един екземпляр. Рибата има платинен цвят поради липса на пигменти. Тя е нещо като албинос между рибите и я съпътства вярването, че носи богатство и щастие. Platinum Arowana е особено чувствителна, склонна към самоубийствено изскачане от аквариума, затова аквариумите трябва да бъдат захлупвани със специални капаци. Впрочем, затворена по този начин, Arowana става още по-чувствителна и често боледува. Оптималното й съществуване е десет години. Разбира се, никой не строи големи аквариуми, за да плава в тях само една риба. А за да се изследва качеството на водата, температурата и десетина други показателя, във водата на аквариума най-напред се пускат риби, повечето от които ще загинат само за да живеят други риби удобно там. На жаргона на специалистите по аквариумите подобни риби се наричат риби клоуни. Рибите клоуни имат същата роля като робите, вършили през вековете високорисковата работа да проверяват дали храната на техните господари не е отровена. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Конкурс

Конкурс „13 века България“

konkurs„Литературен вестник“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“, обявява годишен конкурс работилница за литературна критика.
В конкурса могат да участват автори до 30-годишна възраст.
За участие в конкурса се приемат литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2013 и 2014 г. Текстовете ( с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 1 ноември 2014 г. на адрес:  lv_konkurs@abv.bg

В конкурса ще бъде присъдена една голяма награда „13 века България“ в размер на 400 лв., която ще бъде обявена през декември 2014 г.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник“, както и на сайта на изданието.
Авторите на номинираните текстове ще имат възможност да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестниk“.

1 коментар

Filed under Uncategorized

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”

Александър Кьосев

бр.30/2014 

yaniza (18)

Сн. Яница Радева

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Нови форми на бунта

Юлия Кръстева

 бр. 29/2014

13Дами и господа, скъпи приятели,

Благодаря Ви, че сте тук, благодаря за вашия прием! Отправям признателността си на първо място към Френския институт и към посолството на Франция в София, които поеха на свои разноски това пътуване; и особено към Софийски университет „Свети Климент Охридски” и неговия ректор, професор Иван Илчев, както и към академичната общност, която организира с много грижа и внимание нашата среща, въпреки че академичната година още не е реално започнала. Благодаря специално на професор Миглена Николчина, с която от много години вече ме свързва едно силно философско съмишленичество, и без чието вярно приятелство и старание тази визита нямаше да се случи.

Вие имате пред себе си (както често обичам да казвам) жена от български произход, с френска националност, европейско гражданство, осиновена от Америка. Дължа ви признание: виждам този калейдоскоп или несигурна постройка, като избраничество, в библейския смисъл на термина, Berit (Habrit) – късмет и изпитание. Как е възможно това? Има още

2 коментара

Filed under Първа страница

Циу Сяолун: Руша мита за Мао със сечивата на трилъра

Джанкарло де Каталдо

 бр. 29/2014

5

Колаж по в. „Република”

Преди няколко години в Пекин се проведе среща между италиански и китайски писатели на криминална тематика. Останах много поразен от голямата свобода, с която Циу Сяолун изрази силно критични позиции относно съвременен Китай.

- Така е – признава той, – трябва повече да внимавам, особено когато сред слушателите има такива, които не са китайци. Факт е, че от време на време получавам по някое смъмряне от хора, заемащи властови постове в Китай. Неща от рода на: „Четем ти книгите, както и интервютата.”
Трябва да внимавам, но само донякъде. В сравнение с писателите, които живеят и работят в Китай, аз се радвам на огромна свобода.

Циу, роден през 1953 г. в Шанхай, живее в САЩ от 1989 г. Наложило се да напусне страната си, защото бил смятан за твърде голям съмишленик на студентите от Тиенанмън, и оттогава пише на английски.
Дължи славата си на успешна поредица криминални романи, в които главно действащо лице е един изключителен образ на полицай, поет и кулинар, Чън Цао – образован и чувствителен мъж, вечно разкъсван между лоялността си към правосъдието и подчинението на вездесъщата Партия. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized