Борба с езика. За поезията на Паул Целан

Paul_Celan_razgovor-1

бр. 14/2014

Съкратен запис на разговор между Ришард Криницки, Йоанна Рошек и Богуслав Дептула по време на премиерата на „Псалм и други стихотворения” на Паул Целан в превод на Р. Криницки, изд. „а5“, Еврейски исторически институт, Варшава, 5.12.2013. На срещата са представени снимки, една част – на семейството на Целан и негови приятели; друга – направени от самия Криницки – на цветя, листа и дървета, ключови за разбирането на Целановото творчество. Поезията му не може да бъде разбрана извън биографията на поета, за когото голямо значение са имали не само местата, в които се е озовавал, личностите, с които се е срещал, но също и цветята, като например мака, от който идва заглавието на една от книгите му – „Мак и памет” („Mohn und Gedächtnis”). В началото на вечерта  звучи „Фуга на смъртта” („Todesfuge”) в интерпретация на самия Целан.

***
Б. Дептула: Мислейки как да въведа днешната среща, имах желание да я определя като „протокол за разбягванията”, защото съществуват много тълкувания на стиховете на Целан, много недоизказаност и неясноти около нея. Всъщност това е поезия оплождаща, но не и лесна. Поезия на голямата недоизреченост, където само някои неща са назовани. Освен това с нея е свързана друга драматична нишка (въпрос, който е неотделим от предишния) – и това е немският език, въпросът за езика, на който пише Целан и който за него е проблем. Това е език на палачите на неговите родители, на неговите събратя. За Целан е немислимо признанието на Чеслав Милош – че се е съхранил в езика, че езикът е неговата родина. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Топла връзка: биография и интелектуални елити

Стефан Колини

бр. 13/2014

 

Това есе е от книгата на Стефан Колини „Четиво за всички: критици, историци, публики” (Stefan Collini. Common Reading: Critics, Historians, Publics). Под формата на рецензии за две биографии авторът предлага две биографични скици – за английския философ на правото Хърбърт Харт и за френския писател, авантюрист и политик Андре Малро; в този превод е включена само частта за Малро.

1-Andre_Malraux-1935-015_beskow_72-12

Андре Малро, 1935 г.

Стефан Колини (1947) е английски литературен критик и професор по английска литература и интелектуална история в Кеймбридж. Той е автор на десетина книги и на многобройни есета, публикувани главно в TimesLiterarySupplement и LondonReviewofBooks.

Съществува неразрешимо напрежение между индивидуалистичната форма на биографията и онзи вид аналитична, социологическа рамка, която е необходима за осветляването на историческата ситуация и културната роля на елитите. Задачата да се преразкаже траекторията на един живот неизбежно се оказва донякъде в конфликт със задачата да се покажат механизмите, чрез които определена класа или групировка поддържа, упражнява и възпроизвежда своята социална власт. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Единствено в Европа идентичността не се издига в култ, а стои като въпрос

Разговор с Юлия Кръстева

бр. 12/2014

12Това са думи на жената, която не се вписва в познатите категории. Психоаналитичка, семиоложка, писателка – Юлия Кръстева е от рядко срещаните интелектуалци с „глобална” мисъл. По повод публикуването на нейната книга Pulsions du temps („Нагоните на времето”, изд. „Фаяр”) тя прекроява отново с аршина на философията, литературата и фройдистката теория всичко, което е в помощ на обществото: идентичностите, светската държава, универсалното и връзката му с конкретното. Чете лекции в Оксфорд и в „Ню Скул фор Сошъл Рисърч” в Ню Йорк и вярва категорично, че „европейското многоезичие” може да премахне напрежението, произтичащо от въпросите за идентичността. Тъй като отчита ограничеността на принципа „всичко е политика”, тя смята за необходимо възстановяването на хуманизма, с риск да предизвика дебат, размествайки границите между политическо и религиозно. Като добра психоаналитичка ни припомня, че потребността на човека от вяра предхожда религиозното, а в крайна сметка и жаждата за знания.

В последната ви книга се представяте като европейска гражданка, с френска националност и български произход, „осиновена” от Америка…
- Да, и току-виж съм повярвала на чужденците, които в мое лице виждат френска интелектуалка и писателка! Вече близо пет десетилетия живея в изгнание. Като чужденка, като „момиче, дошло отникъде”; „Не се вписвам”, пише Хана Аренд. Аз бих казала: „Никъде другаде човек не усеща така силно, че е чужденец, както във Франция, но и никъде другаде не би се чувствал по-добре като чужденец, освен във Франция”. Не се числя нито към някой колеж, нито към някоя академия, преминавам като транзитен пътник през университетите, което не е обичайно за психоаналитиците. Не отговарям на очакванията, не се адаптирам. Марсел Пруст казва с ирония, че „Да бъдеш или не” на френски звучи като „Да бъдеш вътре или не”: никой не те удостоява с поздрав, ако нямаш съответната принадлежност. Но ние сме развили специфично европейски начин на мислене, който се състои в проблематизирането на идентичностите и принадлежностите. Аз не съм „вътре” – стоя на границата. Само тогава чувството да си чужденец – което е и страдание – се превръща в шанс. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив

Итало Калвино – на показ

Кармине ди Биазе

бр. 12/2014

 

Microsoft Word - LORA L-9.doc

Снимка: Джовани Джованети/ Effigie/Writer Pictures

За Итало Калвино устната реч е твърде неточна. Когато се налага да говори, накъсва говоренето си с паузи, а когато дава съгласието си за интервюта – нещо, което прави повече от 200 пъти – предпочита да отговаря писмено и внимателно да обмисля пространните си отговори. Sono Nato in Americа („Роден съм в Америка”; Калвино е роден в Куба) е названието на сборник, съдържащ 101 избрани интервюта, в които акцентът е поставен върху темата за писането. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Система в лудостта

Иля Милщайн

бр. 11/2014
53Той с ума си ли е, или не е? Сред въпросите, които днес си задават най-различни хора, от анонимни блогъри до президента на САЩ, този като че ли е най-важният. И става дума не за тънкости при диагностицирането, а за много по-насъщни проблеми. За оцеляването на човечеството например.
Отговорите са минимум два – и всеки от тях оформя самостоятелен сюжет. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Какво ни говори Украйна?

Проф. Михаил Неделчев, НБУ

бр. 11/2014

Я так ii, я так люблю
Мою Украiну убогу,
Що проклену святого бога,
За неi душу погублю!

Тарас Шевченко. Из поемата „Кобзар”

украйна-1Процесите на своеобразната демократизация на Съветския съюз след 1985 г. („перестройката”) ни учеха да се вглеждаме все по-внимателно в историческата съдба и съвременните форми на национална идентичност на съставящите „империята на злото” републики; те заставаха все по-отчетливо като нещо самостойно на картата на огромното „пролетарско отечество”. Припомняхме си мъчителните и трагически сюжети на приобщаването, на включването, на „присъединяването” на редица от тях в състава на Съветския съюз през 20-те, 30-те и 40-те години. Този свят отново ставаше пъстър, плуралистичен; но някак все още нямахме знанието, че той ще се разпадне. Има още

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Чешката трагедия на 10 години (1968–1978)

Атанас Славов

бр. 10/2014
16-At-SlavovПрез август 1968 танковете на силите на Варшавския договор навлязоха в чешка територия. Така дойде краят на опита на чешкото общество да изгради „социализъм с човешко лице“, както го бе нарекъл генералния секретар на ЧСП Дубчек.
По онова време мислите ни бяха фокусирани в едно: да свикнем с факта, че бе парализирана насилствено единствената източноевропейска култура, която не само че бе постигнала безспорен международен престиж в киното, театъра, литературата, философията и пр., не само че бе забравила за китайската стена между Изтока и Запада, но която отгоре на това се бе превърнала в органична част от Световната култура. Едва ли беше вероятно това да се повтори скоро по нашите краища на света. Има още

Вашият коментар

Filed under Субектив